Угризения?

Има индикации, че това за което Зелените се борят е важно. Една от последните индикации е все по-зачестяващия стремеж на останалите партии да имат сходни с нашите послания. Това вече е пример за налагане на визия, стига въпросните партии да отстояват тези си послания и след изборите. И за това има само един гарант - избирателитите на въпросните партии.

Но избирателите в България са най-летливите (къде 60% си сменят фаворита на всеки следващ избор, с тенденция да не повишават взискателността си) и освен това най-забравящите (бе защо всъщност гласувах аз за тия пъпеши?!). И тук Зелените ще сме ако не друго, то поне съвестта. На гражданите, и на техните партии. Където и да ни постави вотът ще следим и ще натякваме и на едните и на другите. Да се случва обещаното (и избраното). Не се съмнявам , че това ще важи в особено голяма степен за посланията, които се "припокриват" с посланията на "Зелените"(т.е. аз ще работя за това).

Така че скъпи колеги от останалите партии, внимавайте какво взаимствате и какви ги вършите през идния мандат, защото ако не си гледате ангажиментите като нищо ще ви "угризем" до края му. Това е политически ангажимент.

А който държи на съвестта, знае за кого да гласува.

Как работи демокрацията или кога има смисъл да гласуваш

споделям едно пределно просто разсъждение:
Ако се надяваш да отидеш, да пуснеш гласа си за някого и да се отпуснеш надявайки се новите ти избранници да не те подведат... то просто си го търсиш!
Какво ще стане ако пак се издънят? Ще идеш ли да гласуваш следващият път? За кого и защо? И всъщност реалистично ли е избранниците ти да не те разочароват, рано или късно?

За този парадокс има само едно решение - ТИ да ковеш политиката. Да отидеш в централата на партията, която си избрал и с много недоверие да следиш какво правят, да ги коригираш и да даваш свои предложения. Ако не се получава, ако не те чуват, значи не е това правилната партия и така ще обикаляш докато я намериш. Докато някой те чуе.
Това е единственото решение за всеки, който има куража да се нарича гражданин и който в подобна криза на представителността, все още смята демокрацията за добро решение.